Пъстротата на живота поставя човека пред различни предизвикателства и събития, при които стратегиите, с които той е свикнал да се справя не винаги работят. Житейските кризи причиняват емоционален дисбаланс и обикновено са породени от негативни емоционални състояния като смърт на близък човек, заболяване, развод, уволнение, фалит, раздяла и др. Те обаче могат да носят и на пръв поглед положителни емоции като сключване на брак, бременност, раждане на дете, започване на училище, повишение в работата, преместване и др. Налице са и възрастови кризи, които са свързани с естествените етапи на развитие на личността като криза на идентичността в юношеството, криза на интимността в младостта, криза на средната възраст и на късната зрялост.
Въпреки разнообразието на всички тези кризи, общото между тях е наличието на промяна, която настъпва и стресът породен от нея. Чувство на несигурност, невъзможност да се справим, емоционалното претоварване, вина, раздразнение и гняв, тъга, чувството, че сме „хванати“ неподготвени са честия емоционален отговор на това, което ни се случва. И тъй като психиката и тялото са неизменно свързани, телесния отговор също е налице под формата на определена симптоматика.
С необходимата и адекватна помощ и подкрепа, всеки човек е в състояние да преодолее тези предизвикателства в живота си, да отработи негативните последствия, да се адаптира и да продължи напред.