Взаимоотношенията и връзките, които създаваме с другите са в основата на нашето пълноценно съществуване. В тях и чрез тях ние можем да реализираме потенциала си, да получим любов и признание и да живеем удовлетворителния живот, от който имаме нужда. Взаимоотношенията включват широк спектър – партньорски връзки, родители – деца, роднински, приятелски, колегиални.
Човек осъществява взаимоотношения чрез своя светоглед за себе си и за света, чрез своите ценности и вярвания. В общуването с останалите той получава обратна връзка за начина, по който бива възприет и неизменно той отправя такава за останалите. В този смисъл, взаимоотношенията са ценен източник за осъзнаване за това кои сме ние, как се позиционираме спрямо останалите и с кои хора избираме да се свързваме в житейския си път.
Свързването ни в удовлетворителни партньорски връзки, независимо дали съпружески или такива съществуващи на семейни начала, са от изключително значение за нашето психично и физическо здраве. Важно е да уточним, че удовлетворителни не означава безпроблемни и безметежни, а такива, при които конфликтите не са мярка за съществуване и не заменят пълноценната интимност, добронамереност и чувството за близост между двамата партньори.
Проблемите в партньорските връзки могат да бъдат породени и задълбочени от много фактори - липса на комуникация, незачитане на чувствата и нуждите на другия, невъзможност да заявим или идентифицираме собствените такива, нереалистични очаквания, налагане на претенции, недоверие породено от преживени травми и други.
Конфликтът е обективно съществуващ фактор във всички партньорски връзки, но когато протича в дълъг период от време и се задълбочи, твърде вероятно е да даде негативно отражение на качеството на живот в съвместното съществуване. Неразбирането на проблема дава отражение в интимността и добронамереното отношение един към друг и невъзможността да чуем другия, а понякога повлияни от негативни емоции и самите себе си.
Липсата на комуникация е в основата на създаване и задълбочаване на конфликта. Тя създава предпоставка за формирането на предположения за това какво чувства и мисли другия за създалата се ситуация, което до голяма степен би могло да е нашата изкривена представа за реалността. И обратно, липсата на комуникация предполага създаването на невярно предположение за самите нас в очите на любимия ни човек. Споделянето на това какво чувстваме, от какво се страхуваме и от какво имаме нужда е най-верният път за преодоляването на конфликта или поне за изясняване на създалата се ситуация. Удовлетворителната връзка и взаимоотношения изискват, както способността да чуваш другия, така и способността да разпознаваш своите нужди и потребности.
Децата са отражение на случващото се в семейството. Отношенията родители-деца имат своята специфика в зависимост от възрастта, но в повечето случаи тяхното поведение е резултат от моделите на поведение, на които са били свидетели. Изграждането на личността им зависи от любовта, подкрепата и чувството за сигурност, които са чувствали в семейството. Наличието на натиск, манипулиране с чувство за вина, любов с условия, наложени очаквания към тях, авторитарност, свръхкритичност и прекалена протекция са все фактори, които залагат капани не само във формирането им като здрави и уверени личности, но и отнемат близостта и доверието във връзката с техните родители.
Затрудненията да се свързваме и оставаме пълноценно във взаимоотношения с другите зависи, както от нашите личностни качества, така и от избора, който правим за това кой да допуснем в живота си. При всички случаи, мотивацията да изградим пълноценен живот е в основата да се учим и променяме и е наша отговорността да създадем радост и удовлетворение в живота си.