Стресът се явява като естествена реакция на организма към стимули и нови обстоятелства, на които трябва да отговорим, да се адаптираме, да бъдем съответни. При него се мобилизират възможностите на организма ни и нашата личност, за да реагираме на определеното предизвикателство, така че да го преодолеем, да се справим или да се адаптираме.
Проблемът възниква тогава, когато това състояние на стрес продължи твърде дълго и режимът на мобилизация, в която сме поставили себе си изчерпа ресурсите ни и доведе до състояния на хроничен стрес и дистрес. Когато стресът се превърне от ограничена във времето реакция в начин на живот, нашата психика стига до изтощение, безпомощност и може да доведе до редица заболявания.
Тъй като за дълъг период от време организмът ни не получава сигнал за намаляване на производството на хормони на стреса, тялото и психиката ни дават и съответния отговор. В емоционален аспект се налице повишена тревожност, страхове, усещане за загуба на контрол, раздразнителност, тъга и безсилие.
Продължителното ни поставяне в състояние на стрес може да доведе до постоянна тревожност, депресия и панически пристъпи. Телесният отговор може да бъде изразен в повишено кръвно налягане, отслабване на имунната система, хронична болка и др. При дистрес, поради дългото стоене в ситуации, които не могат да бъдат разрешени и интензивността на стресовите стимули, човек изчерпва своите ресурси, възможности и способности за отговор и реакция.
Важно е да знаем, че достигането до дистрес може да се случи не само под влиянието единствено на външни фактори (непреодолими проблеми, застрашаващи ни стимули, общуване с конкретни хора), а и на вътрешни такива. Натрапчиви мисловни модели, страхове, перфекционизъм и като цяло ирационалността и негативизмът в мисленето и възприятието ни за себе си и света, могат да бъдат катализатор и от съществено значение.
Способностите за преодоляване на стресови ситуации са строго индивидуални за всеки един човек, дори и за един и същи в различни периоди от живота му. Налице е и специфичност по отношение на ситуациите, които отделните хора разпознават като стресови или поне на степента на важност, които им придават.
При продължително състояние на стрес е възможен риск за формиране на определени зависимости, като например употребата на алкохол, с цел снижаване на напрежението, което изпитваме. Важно е да се знае, че това е лъжовно усещане, което няма да тушира, а по-скоро с времето ще отвори нов фронт на проблема.
Когато позволим стресът в нашия живот да се превърне от естествена адаптивна реакция в постоянна мярка за съществуване, рискуваме своето психично и физическо здраве. Това започва да определя взаимоотношенията ни с останалите, радостта и удовлетворението, които изпитваме и качеството на нашия живот. Да излезем от режима на негативния стрес е абсолютно възможно и преодолимо. Можем да се учудим, че ситуациите, които изглеждат неразрешими далеч не са такива, че страха, който изпитваме не е дотам рационален, че нашето възприятие и наложени модели са в основата на това да не можем да разгърнем потенциала си. Въпрос на избор е да творим живота си или да оцеляваме.