Удовлетворението е неизменно свързано с това да умеем да разпознаваме своите чувства, нужди и потребности, да можем да ги назовем, заявим и реализираме. Това не е егоистична постановка за доминиране над другите, защото не бихме могли да бъдем удовлетворени без пълноценни взаимоотношения с хората на които държим и обичаме.
Чувството за неудовлетвореност често настъпва тогава, когато неглижирайки себе си, се стремим да оправдаем насочени към нас очаквания, привнесени ни желания, поставени ни чужди цели и успехи за реализация. Нещо повече, когато правим своите избори на основата на привнесено ни чувство на вина, защото „Така трябва“ и „Така е редно“, ние все повече губим връзката със себе си и способността да сме съответни на нашата автентичност. Все повече се отдалечаваме от това да бъдем, за сметка на това да сме удобни и непременно одобрени от другите.
Когато живеем дълъг период несъответни на себе си, неглижирайки своите чувства, нужди и потребности, рискуваме да преминем в състояния на тревожност и депресия, на загуба на смисъл и мотивация за живота. Никога обаче не е късно да си припомним кои сме и чрез ресурса и способностите, които притежаваме да реализираме живота, който искаме. Не бива да забравяме, че много повече усилия се изискват в живота си да сме някой друг, а не себе си.
Смисълът в живота и удовлетворението са неизменно свързани. Смисълът не може да бъде привнесен, наложен и установен отвън. Той е индивидуален отклик на това, което е важно за нас днес, тук и сега, според това на какво придаваме ценност и какво буди у нас мотивация за действие и развитие. В този контекст, смисълът по естествен начин се изменя в различните етапи на живота ни, в зависимост от нуждите, ценностите и приоритетите, които имаме в съответния период. Той не е самоцел, изключващ всичко останало, а неизменен фактор за пълноценен живот и мотивация за развитие.